До крак петимни умряха

защото жената не познаха…

Ядоха побоища и паста,

не откриха те града – невяста…

Вождове, катили, йезуити –

все с мозъци кухи и промити…

Така историята не започна

на таз Земя сред сганта порочна…

Върхушката с кървища поеше

пасмината, що насъската ревеше…

Бесеха, разпъваха, на кол побиваха,

по фронтове и в каторгите изгниваха…

Приеха мъченичеството си жестоко,

не се издигнаха над нагона си високо…

Робуваха, мизерстваха, слугуваха,

до спасителния бряг така и не доплуваха…

Дали от инат или от заблуда –

вричаха се във всяка злодейска полуда…

Жената не познаха, ближния си не възлюбиха,

раят, род, родина и човещината завинаги загубиха…

Знайно е, че най-голяма е цената

от грешки човешки на тълпата от ината…