В КРАЯ НА НА ВЕКА...

Татко Горби рече:

„Ще живеем ние вече

по масло и по мед“

и ни прати на гурбет...

„Джомолунгмата ще покориме,

вредом „Джъмбо“ ще строиме“ –

рече белий наш бащица Буш

и станахме баш джумбуш!...

Там един умрял от смях,

друг – от празния стомах...

Ний продаваме на бащите нивите
и отлитаме далече на Малдивите...

Продаваме и майчината стряха,

земята, „за която те умряха“...

Напускаме родината, Европа –

там ще чакаме потопа...

Денонощно ще стоим на вахта

на новата си бяла яхта...

Ще тешим носталгията си с уиски

в компанията на тропическите миски...

Мъка, мъка, мъка –

в десния ми джоб с лева ръка...