КОПНЕЖ

Не познах родните места,

не видях познатия пейзаж -

сега с незнайна съм съдба

след хилядолетен воаяж...

Толково очаквах с копнеж

да се преродя на таз земя

години милиони в летеж

не заличиха заветната мечта...

Добри хора тук ме приютиха

дадоха ми шанс да оцелея,

духа ми волен подкрепиха

и продължавам да живея...

Копнежът по прежното остана

ще се върна в родните места –

там, дето бях обичана, желана

ще се върна и тогава ще умра...

Мощно тегли ме голямата вълна

към бреговете на Бялото море

и дорде имам в очите светлина

натам ще тегли и моето сърце...

И кълна се аз, че ако мога и успея

там да вкореня дълбоко моя род –

ще започнем нова райска епопея,