До скоро църквата наша

от държавата бе отделена,

миряните ходеха на паша

в къща голяма и червена…

Сега и народа отделиха

от държавната машина,

името “народна” свалиха

и той остана без родина…

Като блуждаещи огньове

на тежък гурбет далечен

натирени са кат/ скотове

с живот в робство обречен…

А топи се родната публика

и робуват тълпите наемни

в нашата родна република

на господарите чуждоземни…

Не такова житие е отредено

в книгата с плана на кивота –

в райска земя е определено

да премине на човека живота…

В битието тежко и мръсно

да поправим всички грешки,

че никога не ще бъде късно

да заживеем по човешки !...