ГНЯВ – 1

 

Заводски хляб и зрелища

в народните ни селища…

Просташко забавление

за робско население…

А хлябът е клисав, суров –

за прасета и псета готов…

Та като в устата ти скисне –

душата дваж да прокисне…

И гледаш със стръв инквизиции

на модерните ни полиции…

Тълпата сама се зомбира,

наелектризира и екзалтира…

Така се избиват комплекси

с първични зверски рефлекси…

Забравяш за битовата мизерия

с канибалска автодрогерия

в кастовота ни робска империя…

 

 

ГНЯВ – 2

 

Първом накараха народа прост

да пожертва спасителя Христос…

После пожертваха и Че Гевара

за секта, тънеща в поквара…

Накрая отнеха всяко достояние,

лишиха ни от народно упование…

Властта лицемерно се преструва,

че нищичко не вижда и не чува…

А тълпата тихо гневно псува,

дорде към голготата пътува…

 

 

ГНЯВ -3

 

Всичко им е вересия –

носят им го на тепсия…

Яко клатят тука феса,

че в авантата е интереса…

Господарската им кьор – софра

пак дембелите събра…

Тънко – гратис пак минават

и кокалчета от софрата не остават…

Сал на трапезата трохите

са за робите и за раите…

Мара Салеико .

За кого е заплахата?...

Интересна поезия

...я ползвам за " стръв " за интересната ми идеология, чиято пропаганда и реализация не търпи отлагане. Но...няма ефект!...Успокоявам се, че нито стиховете, нито идеологията ми са кич щом като не станаха бързо популярни...