Постинг
19.10.2021 20:16 -
Отстрел на демони
Автор: ugov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3633 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2021 20:17
Прочетен: 3633 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 19.10.2021 20:17
Няма какво да се лъжем – повечето хора са алчни, плиткоумни идиоти. С малките си хитри мозъчета, те си мислят, че са по-умни от живота. Измислят хиляди номера, за да надхитрят другите хора и накрая разбират, че самите те са прецакани. В края на живота на всеки алчен идиот, демон и духовен канибал – маската му пада. И виждаме истинското му лице – жалко, опърпано и сбръчкано от преструвки. На някои маската пада по-рано. Имах познат, който в продължение на година успя да ме заблуди за истинската си същност на интересаджия-измекяр. И когато го притиснах и маската му падна – видях малко, уплашено животинче, което в стремежа си да оцелее е готово на всичко. Съжалявам подобни примитивни същества, но ако ги оставиш по-дълго в живота си – ще смучат от теб, като пиявици. Те, алчните идиоти са ненаситни за чуждата кръв. Те искат да те обсебят, да те овъртолят в тънките си мрежи и като гладни паяци да те изкормят. Развих непоносимост към идиотите, дори ако видя някой в далечината леко потръпвам – знам зад благата му външност какъв демон и канибал се крие.
Понякога цапардосвам демоните по празните глави. Имах една любовница, къдрав, тънкоуст демон, който си беше наумил да ме превърне в интериор в скапания си живот. И първите няколко месеца успя, до момента в който пробучих еснафското й сърце. При жестокото набиване на алчното канче на демона, той изхленчи, че съм му дал добър урок. Значи така?! Трябва да играеш по правилата на канибалите, за да те разберат. Ако бях оставил този демон да управлява живота ми, щях да се превърна в скалп от неговата колекция, ненужен атрибут, който да размята през годините. Дали тази тъпа патка е научила урока не ме интересува, но има много такива патки, които объркват живота на наивни мъже, не виждали вагина през живота си.
Когато човек има време и желание може да отстрелва демоните. С техните оръжия, на техен терен, където се чувстват силни. Но по разумно е да стои на брега на реката и да гледа как труповете им вървят надолу по течението. Това правя. Търпението ми по отношение на демоните и канибалите е безгранично. Мога да ги чакам цял живот да пропаднат в дупките, изкопани от тяхната алчност. Но и това е досадно занимание, заради което запълвам времето си като откривам ЧОВЕЦИ. Не е лесно, но си струва да се опита в този жалък, меркантилен, алчен, материален свят.
Удоволствието е сравнимо с рецитал на Евтушенко, картините на Ван Гог, филм на Фелини или спектакъл на Теди Москов.
Иво Югов
barometar.net
Търсене
За този блог
Гласове: 1665
Блогрол