НИТО РИБА, НИТО РАК...

Нито риба, нито рак,

ни маймуна, ни юнак...

Загуби той разума шебешки,

не се сдоби с нрави по-човешки...

Бори се зверски, настървено с юмруци

за да надвие хорските маймунджулуци...

Уж слезла е от клона загубената наша Станка,

ала на клон индустриален бачка като абезянка...

Стои човекът разкрачен между две епохи в шпагат –

ни човек е, нито някаква невинна животинска гад...

Май няма да се сапикяса* таз порочна земна твар –

няма да познае града-невяста* в битовия календар...

Не отправя взор на хоризонта в синевата,

щото като мисир забил е в пясъка главата...

сапикявам* - сещам се, осъзнавам

града-невяста* - от „Откровението“ на Йоан в Библията