ЕСЕННО-ЗИМЕН СЕЗОН

Плаши ме дъжда

и сивете мъгли,

тихото на есента,

парещите и слани...

Плаши ме снега,

идващите зимни дни,

навяват ми тъга,

белите му пелени...

Дали заради тъмата

или късите и дни,

тъгува в мен душата

по мойте младини...

Тихо ромони живота,

през пръсти се изнизва

и няма друга квота,

нега сърцето ми пронизва...

От съдбата имам още аз да взимам,

до ще ден, моят изстрадан ден такъв,

чеда достойни, достолепни да отимам,

деца - наследници на мойта плът и кръв...

Ти почакай златна есен,

хали не бързайте така,

рано е за лебедова песен

чакат ме съдбовни дела...

Ще променя битието изначално

ще го тласна по верния път –

ще го направя етично, морално,

ще построя на човека градът!...