ДОЙДЕ МИ ДО ШИЯ
„Дойде ми до шия“
шепне моето дознание –
стана Капълъ чаршия
Народното събрание...
Репчат се и дръвчат,
вдигат яки стойки,
популизми дъвчат
за вечни перестройки...
И какви изцепки!
Всеки е по-по-най,
довчерашни отрепки,
препирни без край...
Пазарлъци унизителни,
ни драма, ни комедия,
закани възмутителни,
всеобща е трагедия...
Какво ли ни очаква?
Не е романтично!
Някой мъката изплаква,
друг тръшва се трагично...
Ни отгоре, ни отдолу,
съвестта не се пробужда,
вече стигнахме до голо,
изпадаме в голяма нужда...
Горе – стойки и изцепки,
долу – ругатни, закани,
горе във властта са лепки,
а долните са нежелани...
Наистина дойде до шия
нескончаемата препирня!
Стига вече цигания,
стига политическа воня...
Ще направя топка снежна,
ще я търкулна кат лавина
и нека силата безбрежна
помете зловещата доктрина...
Ще омеся и „тесто“
за всеобщо упование
за човечно общество
от вечното желание...
За мир на тази изстрадала земя,
помежду народите благоволение
и ако ме подкрепите вий сега
ще построим райското селение...
Но ако остана глас в пустиня
и всеки тук е сляп и глухоням –
как ще затънем в тази тиня
дори не искам и да знам...