ДОЙДЕ МИ ДО ШИЯ

„Дойде ми до шия“

шепне моето дознание –

стана Капълъ чаршия

Народното събрание...

Репчат се и дръвчат,

вдигат яки стойки,

популизми дъвчат

за вечни перестройки...

И какви изцепки!

Всеки е по-по-най,

довчерашни отрепки,

препирни без край...

Пазарлъци унизителни,

ни драма, ни комедия,

закани възмутителни,

всеобща е трагедия...

Какво ли ни очаква?

Не е романтично!

Някой мъката изплаква,

друг тръшва се трагично...

Ни отгоре, ни отдолу,

съвестта не се пробужда,

вече стигнахме до голо,

изпадаме в голяма нужда...

Горе – стойки и изцепки,

долу – ругатни, закани,

горе във властта са лепки,

а долните са нежелани...

Наистина дойде до шия

нескончаемата препирня!

Стига вече цигания,

стига политическа воня...

Ще направя топка снежна,

ще я търкулна кат лавина

и нека силата безбрежна

помете зловещата доктрина...

Ще омеся и „тесто“

за всеобщо упование

за човечно общество

от вечното желание...

За мир на тази изстрадала земя,

помежду народите благоволение

и ако ме подкрепите вий сега

ще построим райското селение...

Но ако остана глас в пустиня

и всеки тук е сляп и глухоням –

как ще затънем в тази тиня

дори не искам и да знам...