ЕМПИРИЧНИ ИМПЕРИИ ИЛИ ДОКАЗАНА ДЕМОКРАЦИЯ

Ако ние – влезлите в ХХ! Век не се откажем от анархията и анахронизма на тоталитарните имперски републики в името на една справедлива демократична кауза, то постепенно ще се върнем към изначалната стагнация на деспотичния режим. Ето сега се чуват гласове за: затваряне на границите и нове стени, за ограничаване на придвижването, за привилегии, за уравновиловка на мизерията, за съдебни процеси с недоказани вини на подсъдимите и т.н. Въртим се в омагьосания кръг на пустинята! А в пустинята човек пак пристига на изходното място защото с единия крак пристъпва по-усилно, поради което описва окръжност и не излиза от пясъчния ад!

Думата „империя“ произхожда от думата „емпирично“, т.е. от опита на народите чрез налучкване! Блуждаейки между доброто и злото човекът сляпо търсеше оптималните параметри на едно умерено, ретабилно, но хуманно и справедливо битие. Всяка от големите империи допринасяше с нещо добро, но и пречеше с неадекватни деяния. Например никой не отрича инфраструктурните акведукти и виадукти на древен Рим, както и парламентаризма и правосъдието! Но наред с това римляните строеха многоетажни сгради „инсули – острови“ за робите, построиха и позорния Колизеум за забавления с убийства на хора и животни!

Това емпирично натъкмяване към условията на живот на нашата планета съответства на направата на т.н. „кроки“ в геодезията. Кроки е ръчно направена геодезична снимка на терена „на око“, т.е. приблизително без инструменти и мерни единици. А думата „кроки“ не случайно се асоциира с думата „крокодил“ или рептилия, динозавър. Нашето битие е на фаза на развитие на рептилиите. Вижте високите билдинги и огромните мегаполиси. Те са нашите динозаври, лами, змейове и хали! А всяка република се превръщаше в тоталитарна империя.

Но идва времето на бозайниците не само в генезиса и машиностроенето, а и в строителството и архитектурата. То изисква точна, прецизна снимка и карта на релефа на терена, а това означава, че ще трябва да проектираме вече градовете си за такъв срок на годност, каквато е средната продържителност на живота на хората. За този срок трябва да се предвиди всичко: вода, храна, къщи, фабрики, инфраструктура, електричество, образование, сигурност, здравеопазване...всичко!

Тези градове са по подобие на градовете-държави в древна Еллада. Те са на самоуправление, но имат свободни връзки с другите градове за свободен пазар, обмен на информация и култура. Градовете са демократични защото жителите на града имат равен старт с еднаква собственост и справедливо разпределение на ресурсите и изработения обществен продукт. Хората са с еднакъв образователен ценз и изработват равнопоставено своя трудов стаж – всички! Няма висша каста, няма буржоазна класа, няма авангард на работническата класа! Няма привилегии за едни и репресии с данъци и гонения за останалите! Всички параметри на битието са доказани с научни методи. Например всеки човек има право на толкова килокалории храна ежедневно, колкото киликалории се съдържат в един хляб! Това е доказано медицински! Фактът, че няма налучкване и натъкмяване на държавния стандарт прави битието справедливо, но и задължава хората да се придържат към установените норми. Всеки подтик към агресия и обсебване на чуждото се наказва с право защото никой не е пренебрегнат и ощететен несправедливо от конституцията!

Градът на народа съответства на епохата на бозайниците когато се появават още цветята, плодовете, пеперудите. Тогава климатът се променя и се появяват сезоните. А отражението на ритмичността на природните явления е календарът. От древността хората са се стремели да регулират битовите си дейности чрез календари! Календарът сега се явява и като план-кадъстър на новото демократично време. Той има 365 дни в една земна година  и четири сезона, а градският кадастър има 365 строителни квадри и може да се дели на четири зони, които позволяват типизация и улесняват строителството!

Ето така подобието на микрокосмоса и макрокосмоса ни водят към върховете на познанието за едно справедливо и човечно човешко битие и общество!

И ако при имперските общества стремежът беше да се осигурят като максимум минимални средства за оцеляване, то в демократичните общества като минимум се доставят максимум средства за пълноценно съществуване съобразно степента на развитие на науката и техниката в дадения момент!

Имперски тоталитарни републики – НЕ!

Демократични календарни градове – ДА!

Инж. Лиляна Благоевя Андреева