ТРОЯНСКИ АПОКАЛИПСИС

Нашто Ленче бяло

на Менелай – бог Ману не му е дало...

Сега си патим всички

от многоръките, всесилни божии ръчички...

А те са дор дванайсе –

де когото свари – тамо Бог удари! Пайсе!...

Молим се и правиме метани,

чааветата му интегрираме по нашите Балкани...

А Господ се превъплъщава,

да се смили, да ни пожали все ни обещава...

Ужким който Чернобил, а и Фокушима преживей

повече от сто години щял да доживей...

Ала прошка няма

и пак изпадаме в беда голяма...

От где да му намерим Ленче бяло –

като потеклото на мат/ряла ни е потъмняло?...

Не ще Роксани, Клеопатри,

а вред а мораво – чак до моравските ни Татри...

По германско, чак до Лондондери –

бяло Ленче вече хич не мож/ да се намери!...

Хора! Не наблюдавайте, не бдете!

Помогнете! Света от гнева божии спасете!...

Не ми се вайкайте: „Вай, Вай, Вай!“ –

да озаптиме дружно тоя страшен Менелай!

Защитете миротвореца Терсит,

че въпросът за мира на земята си остава пак открит!...

Че години повече от две хИЛИАДА

раят е изгубен, а ние все живеем си в Ада!...