Ни пари, ни слава –

голият живот само ми остава…

От зори до мрак –

как да оцелея аз си мисля пак…

Пет пари не давам –

щот/пари не притежавам…

Не ходя из чаршията –

щот/ отдавна празна е кесията…

Некадърна неудачница –

не приета в ни една кадрова ковачница…

В ни една партийна листа –

съвестта ми само дето си остава чиста…

Ала с гола съвест как се оцелява –

напразно ден и нощ разумът ми разсъждава…

А – пукна пак зората –

силиконката отсреща качва се в колата…

Отива пак на спявка

а аз отдавна вече съм в оставка…

Колата пали и комшията –

десет ланеца му висят на шията…

А аз ще садя арпаджик и грах –

щастлива съм – и тази вечер отново оцелях…