По “Безглаголен живот” на Георги Чобанов

Пръквам се, крещя, не суча;

Тичам, играя си и уча;

Уча, следвам и завършвам;

Работя, не работя, навършвам;

Чета, пиша, хлипам и скимтя;

Имам, нямам, не харча, не пестя;

Боледувам, оздравявам, изтърпявам;

Мъча се, настоявам, не успявам;

Напъвам, чукам, бутам;

Напразно пак се лутам;

Гледам, виждам, не се усмихвам;

Слушам, чувам и притихвам;

Бленувам, сънувам, напразно мечтая;

Гневя се, изригвам, накрая само ругая!...