Не е дълъг и стръмен пътят към дома,

но е наш заветен дълг синовен,

завет отколешен, старовековен

пътя да намерим към човешката съдба…

Всяка реч и дума и всяка строфа в рима

са пътни белези, нишани, знаци

за разумни мъже, жени и юнаци,

та от вечния логос за всеки разум да има…

Ще се завърне в своя дом блудният син

на свещенната си бащина нива,

ще налее вода кристална жива,

бял дим ще се издигне от стария комин…

Как щастливо ще заживее човекът в рая,

но не в небесата после смъртта,

а в нашето време ето тук и сега,

че в календара е намерил на битието  колая…

Впрегнал бял кон в колесницата на времето,

улучил той точно пулса му верен,

изорал дълбоко пак къра си черен

синът на човещината у човека ще посее семето…