ВСЕКИ ДЕН

 

Всеки ден събуждам се с усмивка

душата си за блянове разтварям -

мисля си, че все пак съм щастливка

щом сутрин с добри хора разговарям…

 

Всяка вечер лягам много огорчена

сърцето ми от безнадеждност свито;

усмивката ми отново е изпепелена

съществото ми от обиди е пропито…

 

Докога ще властва този дух свиреп,

докога ще търпим толкоз груби хора?

Нека да чуе и прогледне хром и слeп:

за човечни същества свиква се събора!

Поздрави, Лиляна!!

Много бавно реагира човечеството! Впрочем още сме животни с човешки вид, но сме диви прасета, които трябва да бъдат култивирани и опитомени!