А…

да!

Ами

така

излезе,

че плебеят

си е виноват

загдето яко влезе,

па и вече не излиза

от таз дълбока криза…

О…

не!

Не е

добре,

тъмно е,

нещо шава

и нещо става

от сън спомена

остана за кошмара

и на реформите шамара…

И…

ох!

Как?

Защо?

Питаш

ти някого,

но никой няма -

затънал си в дълбока яма,

в нея ти се силно провикни

мъката и болката от душата си кажи…

Е…

Ех!

Пък може

и да олекне

щом гласът отекне

в ямата тясна и дълбока,

чула историята дълга и широка

за страшната катастрофална криза,

от която много трудно и едва ли се излиза,

че и в кризисна катастрофа май светът навлиза…

У…

Уф!

Вече

някой чу!...

Или ми се струва?

Дали вятърът палува?

Малко много се страхувам,

срещу течението още плувам,

все на последно място кретам аз отзад

и към дъното ме дърпа някаква лилава гад…

Ъ…

Ах!

Бре!

Дано

обратно

да се завъртя -

леко по течението

в реката на забвението

та белким свърши ми мъчението

и ми се подобри накрая положението…

Я…

ми

това

е добро

ново решение

и голямо облекчение

на тежкия и нерешим проблем!

Ето, че навлизам в спокоен водоем!

Я! Колко пясък, палми, яхти и фрегати!