ПЕСЕН НОВА

 

Песен нова сърцето възпява,

поема епична за стария рай

и духът песента нова запява,

приказка с щастливия край…

 

Въпреки злостните нападки

на същества бездарни и зли,

тук старите робски порядки

издуха ги вятър като мъгли…

 

Ще станат хората щастливи,

ще има рай не след смъртта,

рай с човеци реални и живи

тук, сега, на тази наша земя…

Вярвам, че ще стане така , както е в последните стихове!
Поздрави за хубавото стихотворение!

И аз започнах да вярвам, въпреки, че последните събития не потвърждават моите очаквания. Но злото е като змия, която хапе най-злостно когато умира!

Народ не загива току така.