ЧУДОВИЩЕ

Сънувала била ламята,

че красива е в главата…

Ала над езерото прелетяла

и образа си там видяла…

Уплашила се най-напред

от собствения си портрет…

Подир се люто разярила

и всичко вред изпепелила…

Уморена се обърнала назад –

вред мъртвило,леден хлад…

Свила се злата и душа

от окото капнала сълза…

Обилно напоила се земята

поникнали тревата и цветята…

Зажужали бръмбарчета и калинки

запълзели всякакви гадинки…

Рекла си тогаз ламята:

“Да не се родя вече на земята,

нека мойта зла душа

се удави в таз река”…

Над водата се надвесила,

тъжна си глава провесила,

а там – между рибките видяла

една прекрасна птица бяла…

Плувала тя леко, грациозно –

нямало го веч туловището грозно,

а наоколо – ято лебеди щастливи

и бели лилии – изящни и красиви…