КАМЪЧЕТО СИВО, МАЛКО…
Камъчето малко
колата ми обърна,
натъжих се жалко –
накъде да свърна…
Пътища навсякъде!?...
А…ето там на върбите,
има табелка за някъде:
“Накъдето видят очите”…
Далече ли е хоризонта?
Защо все от мене бяга?
Невидим ми е фронта -
там сянка се протяга?...
Вървях дълго на запад,
свърнах в южна посока,
хапнах киселец и лапад -
борба невидима, жестока…
Ето! Намерих аз колая!...
Събирам сили и кураж!
Виждам пътя към рая!
За щастие не е мираж!
Но къде е моята дружина?
Защо осъмнах тук сама?
Омайната райска картина
с кого ли аз да споделя!!!...
Няма палми и козички,
няма го верния Петкан!...
Тук потънали са всички
като след бурен ураган!...
От викане прегракнах,
хвърлих толкова стрели!
Защо товара си не махнах
и…по дяволите да върви!
Ще си заслужи битието
и тоз народ на таз земя,
а аз ще вървя, накъдето
ме води тази ярка звезда!
