Имам аз един въпрос:

Кой ми вапца котарака

и овеси рибената кост

тамо горе на чардака?

Българка от старо време,

кандидат ново-европейка –

ех, дявол да го вземе

измръзнах на тази пейка…

Дамаджаната разплетена,

ни истина, ни вино руйно

хазната до дъно е ометена

и народът негодува буйно…

Не че пак ще се оплаквам,

нито пък ще протестирам -

от “горе” нищо не очаквам

щот/ в неволя се намирам…

Трябвало от друг да вземат

на мене пенсия да ми дадат,

а в Европата ще ни приемат

когат/ паричките си операт…

Ах,веднъж Шенген поне да пусне

от тая дълга, конска литургия,

народът чалга и хоро ще друсне

за евро-атлантическата прокопсия…

На еврокомисарите дали им дреме,

че вълни от недоволство се надигат,

щото виждаме звезди по денно време,

а субсидиите обещани не пристигат?...

От кокошка ни костчица,

от сън спомен не остава,

в дамаджаната – водица,

картинката ни е мъглява…

Айде, холан, оставете

тия детски залъгалки –

я вие вас си оправете,

че всичките сме жалки…

Я посмали Манго, Маастрихт, Магате;

и децата знаят, че мерките са ялови –

от сън се събудете и на себе си елате

че грешни са сметките ви капиталови…

Що не абдикирате,

аз съм капитана

къде се вий намирате,

сгазихте лука и бостана…

Всъщност исках да ви кажа

спешно от тук да се омитате –

не сте спасители на плажа,

конците все повече оплитате!...

Ех, дано когато се събудя

краката ми да са завити,

кошмарите си да прокудя

и осъмнем здрави и честити…