МОТОРНО БИТИЕ

 

Дойде ни нанагорно

битието ни моторно –

гълта много нафта

влака “Пуфта – пафта”…

Колата се катурна,

бюджетът ни се сурна –

вървиме нанадолу,

мизерия до голо…

Работят по въпроса,

но раята си е боса –

не жъне и не чука,

а рови по боклука…

Простотия ни залива

като лютата коприва –

излязоха негодни

дейците ръководни,

избраниците ни народни!

Важното е, че съдбата повери ни стрелата.
В чии ръце лъка постави, дано не ни забрави,
че на върха на стрелата, понесохме му главата.
Къде ли ще ни отпрати, дано глава му се не клати,
та да открие полянка за нашата нова седянка.

Да седнем, да си попеем, не само да блеем,
като овци в кошара, ядящи попара.
Да си попеем на воля, че не щем вече кат вола
да влачим тежкото рало, да бъдем стари будали.

Народе, верен и славен,
свали аркана от шия,
па сипи по чашка ракия,
тури си камби туршия,
запей свойта песен вековна,
свали тежеста си отровна.

Поведи пак хорото народно,
завърти го в осмица безкрайна,
отвори си сила потайна,
па запей свойта песен космична,
освободи се от его себично.

Отвори си очите звездици,
твойте прекрасни зеници,
та лика си да познаеш,
Зората да си омаеш.

Дано! Дано се освободи роба
от стародавната тежка прокоба,
да си отвори широко очите
да бъде честит в бъднините...