ОЗОНОВА ДУПКА

Направих си пролука малка

в душната ми дупка миша

с острото на моята писалка

тъй, че  да може да се диша…

Изрових почвата с пръст

колкото котешко оченце -

проникна лъч околовръст

в малко небесно парченце…

Задишах дълбоко, учестено

замижах от ярка светлина –

сторих нещо е непростено

в тази гъста тунелна тъма…

Усетила миризма на озон,

като след дъжд с градушка –

от пода до ниския ни потон

огромна тълпа  се намушка…

Писна оглушителна аларма,

мишата армия ни надуши

и в подземната ни казарма

дупката пак отново запуши…

Възцари се черна тишина,

умря пак надеждата малка -

само пръстите на мойта ръка

държат острата ми писалка…