Интернат, конвейер и гробище;

не помня род,приятели,отечество –

непрестанно търся някакво съкровище

за големците на нашето човечество…

Денем гложди ме стомашният гастрит;

нощем – две интестинални язви

не насмогвам на елита ни мастит

да напълня бездънните му пазви…

Тракат от студа двете ми чейнета,

кръвното играе кючек и казачок –

като циганска торба ни е бюджета,

като ненаситна пиявица и смок…

Пукат всички,стави,кокали и кости,

шуми в главата Ниагарски водопад –

но настават вечни гладни пости,

а дали ще има ток да гледам “Листопад”?...