Няма веч окови –

има дълги ланци,

слушам чалга – нови

и кючек за танци…

Няма и бесило,

нито възрожденци,

правиме белило

за смугли младоженци…

Нямаме десятък,

няма зъбен данък –

пак сме си придатък,

пограничен камък…

Не сме и сателити

на някоя империя -

бъкаме с бандити,

нарко сме дрогерия…

Няма аристокрация,

няма чорбаджии –

ориенталска нация

и хотелите с мъстии…

Важното сега това е,

че така си ни хареса –

всеки тайно си мечтае

за мургава метреса…

Вече свикнахме така

с последните промени –

няма никаква значка

и сме радостни,засмени…

Щастие дебне отвсякъде,

чиста е околната среда –

запиляха се нанякъде

идеалите и младежта…

Забравили за род, родина,

на живота за нещата –

продаваме ниви с градина

и забиваме в пясъка главата…