Морето ни се пени на дантели,

а кравата пак ни се отели

и като копринена червена нишка

чакам биометричната си книжка…

И аз ще замина много надалече,

за да заобичам родината си вече…

Ей,капчука по прозореца ми чука

ще потърся в чужбината сполука…

Яко чука се и на вратата –

някой каза,че била съдбата…

Имам чувство аз проникновено –

тука става хем зелено, хем червено,

а боичката зелена, хем червена

виждам става баш кафена…

Подушвам я по аромат –

не е швейцарски шоколад…

Туй не е какао с мляко;

тук мирише на зловонно како…

Чао,чао,българи – юнаци

с наушници и със капаци,

професионална робска популация

на потомствената райска нация…