ЧУДОВИЩЕ

 

 

Сънувала била ламята,

че красива е в главата…

Ала над езерото прелетяла

и образа си там видяла…

 

Уплашила се най-напред

от собствения си портрет…

Подир се люто разярила

и всичко вред изпепелила…

 

Уморена се обърнала назад –

вред мъртвило,леден хлад…

Свила се злата и душа

от окото капнала сълза…

 

Обилно напоила се земята

поникнали тревата и цветята…

Зажужали бръмбарчета и калинки

запълзели всякакви гадинки…

 

Рекла си тогаз ламята:

“Да не се родя вече на земята,

нека мойта зла душа

се удави в таз река”…

 

Над водата се надвесила,

тъжна си глава провесила,

а там – между рибките видяла

една прекрасна птица бяла…

 

Плувала тя леко, грациозно –

нямало го веч туловището грозно,

а наоколо – ято лебеди щастливи

и бели лилии – изящни и красиви…

Харесах стиха и завършека му най-много!
Много лами, да знаеш около нас!:))
Ах, дано всичко има хубав край!
Поздрави и лек ден!:))))

...и мишки, и плъхове - много, а само едно гущерче има в природата, дето ходи по водата! Казват му Исус Христос! Но...дано да се измъкнем от тунела, въпреки, че...пак го затвориха!