Нещо пак обзе ме луда, неистова тъга -

уж с Бога наш ще правим ново шоу,

а се изпързаляхме по цветната дъга

и летим сега стремглаво все надолу…

Правим коли и самолети кат/ играчки,

но не сполучихме в битовия ни модел;

оказва се, че в живота нямаме спирачки,

а папата погрешно Библията е прочел…

Така се суетим и щура паника настъпва –

с ресурсите и екологията сме го закъсали;

властта от дълга и отговорности отстъпва

и годините за преход майче сме проспали…

Преизпълнихме нормата си по генетика –

гордеем се, че сме породисти и мачисти,

но яко закъсахме по физика и аритметика;

човещина не се прави с попове и чекисти…