По демаркационната линия,
на реката по фахватера,
по тихия ни Дунав синия
пристъпваше създателя…
Плъзгаше се много тихо
с шапка невидимка –
зад него Пешето и Михо
в индийска нишка – тримка…
Дойдоха на инспекция
(командировка спешна)
от звездната дирекция
на Земята грешна…
Затърсиха си рая-парадисо
и железницата “Пуфта-пафта”,
но изведнъж им замириса
на дзифт,катран и нафта…
Уплашени и изумени
видяха те в реката
много риби умъртвени
влачеха се по водата…
Между тях бутилки бира,
консерви и найлони -
животът в делтата умира
и птици с милиони…
В небето – въртолети,
цветни найлонови торбички,
ревящи мощно самолети
вместо пойни птички…
Някъде избухват бомби,
засвистяха и шрапнели
и втрещиха се кат/ зомби
такова чудо невидели…
Свети Петър се разкиха -
лепна грипа от България,
на Михаил язви му откриха,
а Господ хвана уртикария…
Силно плеснаха с ръцете,
далече в небесата отлетяха,
избягаха оттук и Боговете,
а човеците завинаги осиротяха…