Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2018 14:41 - Тай Ланд
Автор: venercheto Категория: Туризъм   
Прочетен: 7649 Коментари: 6 Гласове:
17

Последна промяна: 07.10.2018 14:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
От всички, били в Тайланд се изтръгва едно „Ааааааах!“ като се заговори за страната. Гърлен стон, пропит с магията й. Пропит с копнеж. И завист. Отиваш в рая. Отиваш, а още не го знаеш.

                                                                 *

За това колко е горещо, жегата се понася удивително леко. Уж е влажно, а се диша. Уж пече без милост, а не ти става лошо. Дали прекрасната храна помага? Прясната храна, директно от природата? Подлютена до лудост, ако не внимаваш, но само след няколко дни започваш да я търсиш тая лудост.

                                                                  *

На някои държави, както на някои хора, Господ давал, давал, давал, та се засинял. Така и на Тай Ланд. 2915 км морски бряг. 1430 острова; джунгли и планини. На където и да обърнеш поглед, всичко ти се усмихва. И природата, и хората. И една мекота, мекота и нежност във въздуха, носещ мирис на франжипани (индийският ясмин, райски мирис, който не насища), на тай лотос, на Bougainvillea, орхидеи, и други пламтящи, с все сила пахващи тропически растения.

Десетките крясъци, гукания, кукания, бръмчене, дъскорезници, уригане, обаждане, викове, пеене в хор и солово пеене на животинският свят в джунглата съперничи със шума в градовете. Едва ли е странно, че шумът тук не дразни – в джунглата няма коли. Докато в Банкок често си на ръба на лудостта. 

                                                                     *

Не съществува лично пространство, където и да било. Отвсякъде и навсякъде те гледат очи, въпреки че не ги виждаш. Тай майстори на маскировката. Скътани в сенките, полу-видими. Също като побратимите ни в джунглата. Нащрек. Достатъчно е да затърсиш нещо обаче, клечки за зъби или проститутка, и веднага няколко тайчета се материализират около теб, кланяйки се. Има ли човек, ходил само един път в Тайланд от Пътуващите?      

                                                                     *

За невинността и това как се губи: животът в природата пази човека от много измислени болести на града. Пуританщина и перверзност, изкривен апетит, маниакална хигиена, социална изолация, прекалена сериозност и угриженост (или направо депресия), хеликоптерно родителстване, изкривена еманципация, превземки, фобии, и всичките им физически отражения. От друга страна не изглежда да пази от свръхконсумацията на месо, oт жестокост към животните, простотия, алчност и патриархат.

                                                                      *
Джунглата. Увита с толкова легенди, колкото и лиани, на юг наистина е сочна и зелена. Као Сок Национален парк, защитен от ЮНЕСКО. 260 квадратни километра влажен гъстак, из който скачат маймуни, промъкват се малки диви котки, змии и скорпиони, тарантули и хиляди други паяци в най-различни големини и разновидности; в който цикадите надуват дъскорезниците си тъй, че се чудиш дали хора не режат нещо с трион; в който цели оркестри жаби крякат и стотици най-различни животински гласове се обаждат и надпяват помежду си ...

Слоновете са изключително в човешка ръка. Тук-там бил останал някой мъжкар да се разхожда. Слоновете са по-малки от африканските, стигат едва до 3 тона и ушите им са „малки“, осеяни в розово и кафяво. За сметка на това, азиатските слонове имат коса. Рядка и твърда четинка, прическата на застаряващи тайландски пънкари. Наистина гонят четирдесетте, и двете, а можели да доживеят до 65-70 години. Кожата им е груба на пипане, както и цялата външност на слона, но за сметка на това природата го е надарила с нежно сърце. Поне женските. Те са, които ни дават да ги храним, галим, мажем с кал и после да ги къпем. Те са в голямата локва и ни пръскат игриво с вода от хоботите си. С мъжките такива неща не могат да се правят, казват махудите, гледачите на слонове. Прекалено опасни били мъжките. (Толкова за възгласите, че жените били агресивни като мъжете, просто им липсвала власт да го покажат.)

image

image

                                                                          *   
Най-опасното и разпространено животно, изтикало всички останали в изгнание или ги изтребило съвсем, може да се наблюдава в милионни числа всяка година в Тай Ланд. По всяко време и почти навсякъде. Хомо сапиенс е настъпил и вече победил в измислената си война; почти завършил безмилостния си геноцид срещу Природата. Цeли туристически групи, барабар с децата, газят шумно нощем джунглата с челници и фенерчета, плашат и унищожават останалия живот в нея. Тигрите са изчезнали още преди 20 години оттук, а и почти изцяло от държавата. Азиатските черни мечки. Леопардите от век са вече само легенда, която те дебне нощем от храстите, взимайки формата на малката, дива котка. За която вече също трябва да си страшен късметлия, за да съзреш.

За сметка на това най-модерното и многочислено животно e навсякъде. Днешният хомо сапиенс, дори да е родител на 2-3 изтърсака, не се лишава от нищо. Разходка със слонове? Ще замъкнем и бебето. Че го хапели комари и се късало от рев, докато другите хора и животни стресирано се опитвали да завържат контакт? Голяма работа. Важното е, че мама и тате могат да се поплацикат със слоновете, през носа на него и всички присъстващи. Че бебетата ги било страх от корабчета и открито море? Че им било некомфортно в самолетите, както и на пътниците около тях? Днешеният оптимиран родител хомо сапиенс не го ебе. Нали си отглежда децата сам, без помощ и обикновено изнемогва, защото природата не го е измислила така. И заради което, че е родител не бива да го спира от никое удоволствие, което бездетните нехранимайковци си позволяват. Хомо сапиенс от „цивилизацията“ отдавана е изгубил свян и чувство за хармония. И отглеждайки децата си им предава основното, което ще погуби света. Аз съм най-важният и най-важно е това, което аз искам да правя. Останалите да го духат.

                                                                          * 
Still trust me, its Paradise.

image

С настъпване на мрака те обзема пpинципното чувство, че нещо те лази. И те, комарите са само едни от многото. Имаш бързо да направиш 2 избора – да подскачаш и да се тресеш непрестанно всяка вечер от почивката или да спреш да обръщаш внимание. Свиква се бързо, спрейчетата против комари помагат и срещу другите животинки.

image  

                                                                   *  

Централен и Северен Тайланд, месеци преди дъждовния сезон, са примряли от жега. 32 градуса по Целзий е през нощта, през деня скача и до 38. Oсновна разлика в дневните и нощните температури обаче няма. В Централен и Северен Тайланд няма и джунгли, въпреки това изсъхналият, непроходим гъстак прилича на такава. Всякакви чудати птици летят, гукат, уригат и се задяват с теб. В „градовете“ само една уличка настрани от Главната, ти се хвърлят кучета. Не са от най-злобните, можеш да се оправиш, но се хвърлят.

В Централен и Северен Тайланд хората са по-намусени от тези на юг (то къде ли не e така?). Или това са истинските тайландци, далече от гешефта на туризма? На юг е малко трудно са се свикне с 24-каратовите усмивки и вечното кланяне, ако тамън пристигаш от Европа. На Север също се кланят, но тук забелязваш разликата между целия поклон, половината, малкия поклон или (ако са много разсърдени и не им харесваш), рязкото, отсечено кимване с глава.  

И 30г. след началото на масовия туризъм тук, в Централен и Северен Тайланд, не са схванали концепцията на кръчмата. Миниатюрните сламени навесчета с още по-миниатюрни столчета и една масичка отдолу почти винаги се оказват частни дворчета. В Азия по принцип като да няма разделение между пространството за бизнес и дома ­– нещо, трудно за схващане от европееца. Магазинчетата се оказват хола на семейството ако се загледаш, ресторантчетата- цялата им къща. Във всяко дворче се намира по едно хладилниче с един-два вида бира и сокове, и разбира се, се продават – стига да се престрашиш да им седнеш. И да започнат дългите преговори на тайландско-английски-жестомимичен език, от който крайния резултат е поръчката на 2 бири и много смях. Къде сърдечен, къде принуден, но смях. 

Концепцията за ресторант, за сметка на това, е започнала да навлиза. Намират се, но може би и след 50г. най-вкусната и евтина храна в Тайланд (Азия?) ще се приготвя на улицата. Обикновено към моторче (!) е прикрепен щанд с голяма тенджера ориз и с вог, в който се хвърлят нещата, изложени на малка стъклена витринка зад тенджерата. Зеленчуците се сотират, задно с месцето, тофуто или морските дарове, които си избрал. Месото е обикновено на шишчета или панирано, порциите са малки, и ако не предупредиш, подлютени до лудост. Само си мислиш, че обичаш и издържаш на люто – в Тайланд откриваш цяло ново измерение на тоя вкус, който те оставя ревящ и подсмърчащ. И въпреки това ядеш!

image 

Предупредиш ли обаче, ти дават без люто или средно люто. Всичко за клиента, по всяко време. Невероятни търговци са азиатците, така беше и във Виетнам. Тук сякаш е срамота нещо да нямат и да оставят клиента да си тръгне заради това. Във Виетнам една бабичка изтича до близкото пазарче и купи манго, за да ни направи фреш. Защото фреш от манго искахме. Тук в Тайланд няколко пъти тичаха до магазина (дори едно момченце ходи с моторчето) (да, тук деца карат моторчета ...), за да ни вземат бира, каквато очевидно нямаха.

                                                                    *

Истинското лице на Тайланд е тъмно червеникаво като при индианците. И постоянно ухилено. Много от усмивките са търговски, но и много са искрени и топли. Толкова меки, леки хора. Нежни. Езикът им е детски и лигав, думите се разтягат колкото се може повече от жегата. Маа-ааа-ай. Таа-аааа-ай. Раа-ааа-ай.

                                                                    *

Банкок. Гигантската лудост. 17 милиона гъмжат и се прескачат тук. (Берлин ти се струва тих, тих и спокоен град след това.) Петорната лента на улицата е побрала малка, малка част от колите, автобусите, моторчетата и тук-тукците.

image

Над главата ти се извисяват още 5 аутобана и се преплитат в бетонна лудост. Шумът не може да се опише, граничи с апокалипсис. Не стигат бученето и грохота на превозните средства в кресчендо, ами и от всяка кръчма или магазин трещи музика на честоти, които не си подозирал за възможни. Два дена по улиците на Банкок стигат, за да получиш усещането, че те атакуват физически с тоя шум. Птички там чуваш за 5 дена общо две и звучат примряло и отдавна превъртяло. Самият ти често си на ръба на пълната лудост.
Bangkok. The Giant Madness.

                                                                    *

Парадоксално, но хаотичното и безкрайно улично движение функционира. Интуитивно. Всеки гледа и се съобразява с другите, заобикаля, гъне се, лавира и се промъква. Респект към човека, респект и към себе си. Друго си е в Европа, където всички сме най-големите пичове на улицата. С лакти, колела и коли си пречим едни на други, защото нали, всеки от нас е най-важният на платното. Ако европейци населеха Банкок, щяха бързо да измрат. От катастрофи. И от агресивността си – това респективно за всички западняци. Най-невъзпитаните и нещастни хора на планетата се оказваме ние. И защо?

image

                                                                       *

В контраст, тихите квартали на Банкок са прекрасни. Старият град, разположен на двата бряга на един от многобройните канали, примамва с безвремие. Там, където (пак непонятно за европееца) е най-евтино и хората са останали такива, каквито са били преди западното нашествие.

Най-добре е да не се преследват забележителности. Истинските места се откриват с безцелно шляене.

                                                                       *

За рая накрая. Дори не ми се пише от ревност. Два острова, Ко Коод в Южнокитайското море и Ко Фаям в Адамантското. Ко Коод е стравнително голям и инфраструктурата му се разширява всяка година. Все по-скъпи ресорти, все повече туристи. Джунглата все още взима превес – докога ли? – и могат да се наблюдават прекрасни залези. На верандата на дървеното бунгалце морския живот преминава пред очите ти. Мислиш, че си в рая. Поне докато не откриеш ...

Ко Фаям. 8 км дълъг и 5 км широк остров, на когото са забранени колите. Асфалтови пътечки едва се провират през джунглата, по които се карат моторчетата. И местните от селото, и туристите се придвижват само така или с лодки. Ко Фаям. Най-сладкото и опасно безвремие. Самата природа не го дава тоя остров. Решила е, от време оно, че той няма да потъне в гняста на туризма. 8 месеца дъждовен сезон. През останалото време тайландските хипита правят всеки втори-трети ден партита в някой от баровете си и се надпяват и надтанцуват с хипитата от останалия свят. „Добре дошли в рая“, чуваш от всички още в първите часове на острова. Не преувеличават.  

image 

image    

image




Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rokset - !
23.04.2018 09:52
Браво! Емоционално и приятно за четене.
цитирай
2. venercheto - :-)
23.04.2018 11:22
Мерси!
цитирай
3. kvg55 - venercheto,
23.04.2018 22:37
Екзотика и красота!
Но има и тъмна страна туризмът в Тайланд.
цитирай
4. venercheto - мерси
24.04.2018 12:32
има, да. и като гледам, става все по-тъмна. Детската проституция е достатъчен кошмар, но сега и природата бива унищожавана с бързи стъпки. И не е че толкова не се пази - просто има прекалено много туристи! Както има прекалено много хора на тая планета с изнемогващи ресурси. И до 10 г. сме щяли да станем 9 милиарда. Разполагащи с още по-малко ресурси. Хората изглежда не се и замислят над това - а това са хората, които раждат и отглеждат деца.
цитирай
5. barin - Интересна страна е Тайланд, ven...
06.06.2018 06:10
Интересна страна е Тайланд, venercheto. Далече е от нас и малко се посещава. Иначе съм гледал много снимки от Тайланд.
Поздрави!
цитирай
6. venercheto - :)
06.06.2018 12:37
Така е. А има оферти, поне за олинклузив, но това е повече за хора с деца. На Тайланд определено не й трябват още туристи. Поне не от гореописания тип. Но е страна, която остава в сърцето! Поздрави и на теб :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venercheto
Категория: Изкуство
Прочетен: 538571
Постинги: 89
Коментари: 779
Гласове: 4296
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031