А за сто години гените ни едва ли са се променили:

Ето какво са видяли и почувствали журналисти, учени, пътешественици, тук – в родината на силните, почтените, възхитителните, само преди 100 години:
= = =
„Българинът е истински син на земята….Пестелив е сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, бурната приветливост на сърбина, или мечтателния непрактичен идеализъм на руснака. Той по-скоро прилича на шотландец от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат…Оставете българина и черногореца на парче пустееща земя, и българинът ще я превърне в розова градина, докато черногорецът ще продължава да гледа.” /У. Милър, 1907 г./

= = =
"Колкото повече човек опознава българите от Македония, толкова повече се възхищава…Просвещението сред българите не намалява племенния инстинкт за саможертва, дори сякаш го подсилва. Албанецът се отказа от религията си, за да добие правото да носи оръжие. Българинът от Македония пази религията, завещана му от вековете, превива врат под ежедневния труд, придобил е търпението на роба, за да запази добродетелите на мъченика.” /Х. Брейлсфорд – английски публицист, 1906 г./

= = =
(Българският селянин) е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… .В страната няма нито богаташи, нито просяци... Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” Bulgaria and Her People. Washington, 1914./
Виж: http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/07/23/bednostta-v-bylgariia-e-prosto-nepoznata-1914-avtor-momchil-.581236