НЕКА МЛАДИТЕ СА БУРЕВЕСТНИЦИ

Аз пак ще пиша за несретници,

за подритваните неудачници,

нека младите са буревестници,

за човечността да са ковачници…

И нека пишат за любов и рози,

да бленуват тропик и екзотика,

да не знаят война и некролози,

денят им – вечно лято и еротика…

Тогава кротко аз ще си отдъхна,

ще се успокои тревожният ми дух,

и блажена в съня си ще издъхна,

ще се превърна в белоснежен пух…

Напролет върбите пак ще разцъфтят,

но хубав и добър ще бъде веч светът…