Вазов, ний още носим срама по челата –

     и пак сме робска рая – в града и в селата!

Димчо, как да се завърна в бащината къща?

     Вместо нея е порасла бетонова гора могъща!

Бяла спретната прогимназия с две коли отпред –

     Тъй ли ще опазим ние бащиний свещен завет?...

Дядо Йоцо чува влака “Пуфта-пафта”,но не вижда,

     че в реката плуват грес,катран и нафта!

Пеньо, наляхме милион кубици с бетон -

     сега циментени глави сме – по шаблон!

Една, че две, че двадесет безпаметни години –

     с минарета подменихме заводските комини…

Като заваля – та цяла неделя,

      а аз на баба ви на хурката изпредох цялата къделя!

Няма независимост без тебе, Ботев –

     завинаги оставаме карък и Марко Тотев!