Дойде му мисъл в главата,

ала веднага отлетя –

не намери никого горката

само мрак и пустота…

Долетя и муза в душата,

похлопа тихо в нощта,

но и затръшнаха вратата

много грубо под носа…

Пристигна и човещината,

потърси своя замък,

но там между рамената

удари на скала и камък…

И седнал на празната синия,

отпъди влъхвите с ръката,

удави мъката си с ракия

и заоплаква си съдбата…