ДОСАДНИЦИ

Ех, че ми, дядо, додея

с виртуална любов да живея,

пред чорбаджии да немея,

правдата да защитя не смея…

Ах, кога ще съмне хоризонта,

да построя дъга на понта,

да преборя яко мастодонта

тук в тила и там на фронта…

Ох, че тясна ми е таз черупка,

сърцето лудо бие, тупка,

но в кръста правя чупка

и се крия в тъмна дупка…

Ух, така ми се е сторило,

че прозорчето се е отворило,

кукувичето е проговорило,

небето в мъгла се е притворило…

Их, славеят завинаги замлъкна,

заглушител някой тук домъкна

и душата в тъга помръкна,

оковите си не можах да смъкна…