Мила мамо,за подаръка голям,

който ти ми даде преди двадесет и шест години –

как да ти се отблагодаря не знам,

помолих врачка да помогне…

Защо ме търсиш чак сега,девойче мило,

закъсняло си,но хайде влез,

аз те чаках с майка ти тогаз,

но тя жената не посмя,бе мило…

На циганки и врачки не вярва тя,

о помощ търся аз за нейния подарък

седни,ми рече тя и протегни ръка

дланта ти аз да видя стига за сега…

Здраве каменно и щастие голямо виждам аз

така,че майка ти да се не тревожи;

да и кажеш ти,

ама защо не дойде тя тогаз?

Има ли нещо лошо, ти кажи

за по-сигурно виж топката кристална

ако трябва майка да я викна

тя с мен да дойде ще реши…

Няма вече нужда,мило девойче,

в този час е спокойна и щастлива тя,

четейки думичката: “Благодаря!”,

написана от малката и дъщеря…

АВТОР - ВЕНЕЛИНА ДОБРЕВА ОТ ГРАД ХАСКОВО