В ОКОТО НА ПИРАМИДАТА

По долината на мъртвите,

в царството на сенките –

венците са за първите,

мълчат гробовно бенките…

По реката – ладията с фараона,

с клонки махат му тълпите,

а за мумията във файтона

с кал наплескват си главите…

Каква божествена романтика,

какво прелестно очарование!

Не осмисляй таз семантика,

не пробуждай робското съзнание!...

До върха на пирамидата ,

на свинкса между лапите –

свиват се във какавидата,

че вилнеят пак сатрапите…

Превиват гръб мужиците

на нивите или с греблата,

плющят връз тях камшиците

по тялото и във душата…

Живеят господарите в рая,

пируват с тях царете –

известен е на роба края:

“Надежда всяка тука оставете!”…