ПИСМО

До някого,там – някъде си…

Ти къде си?

Защо не ме прибра?

Защо съм тук

като презрян боклук?

Как така се случи,

че ти планетата улучи,

а аз не можах –

там да се случа не успях?

Толкова ли бях саката

и некадърна в занаята?

Или била съм мързелива,

разглезена,сръдлива?

В мен ли е вината

или е такваз съдбата?

Дали случайна несполука

ме отвя далече – тука?

На таз планета малка,

някаква женица жалка,

нищожество презряно,

подритвано и мляно?

Сега ти къде си?

Надявам се – добре си!

И оставаш ням,

чувствайки тежкия ми блян

по далечната Луна

где е моята страна!

Изпитвам носталгия,

мъчи ме невралгия,

но най-боли душата,

загубила съдбата…

Моля те,не ме презирай;

в звездното небе се взирай –

открий на Слънцето звездата,

помоли се за душата,

дето страда и се вие

дорде чашата докрай изпие!...

     От мен,днес,тук…