ПЕСИМИСТИЧНО

Събуждам се без тебе мой зелени рай;

не чуруликат птички в птички в панелния бонзай…

От пушък вред посивяло е небето

и душно, тягостно е в душата и сърцето…

Вече няма хоризонти и простори;

ден и нощ бучат зловещите мотори…

Дали ще срещна нейде, нявга век

морния, утруден, но сърцат човек?

Навред – мутанти (не са те хора);

газят безпардонно, яхнали мотора…

Природата я замърсиха и осакатиха,

А човека зверски и злодейски оскотиха…