ДОЖИВОТНА  ДОКТРИНА

И в нашия роден театър

полъхна синия западен вятър,

ала от тази нова свежа тръпка

цъфна партийната червена пъпка…

Засенчи перуниката, синчеца,

замлъкна веселата песен на щуреца,

а сред тишината снежно-бяла

демокрацията е задрямала и вяла…

Морето пак е тихо и безбрежно,

но положението е твърде безнадеждно,

че сенатското събрание

не е вече народно упование…

Слугуват там на чужди гости

по Коледа и през Велики пости,

а ние изправени сме до стената –

продаваме си къщите,нивята и лозята…

Болни тъпчем се с лекарствена дрогерия

и пак сме роби на сенчеста империя –

вятърът започна да притихва

и никой на никого не се усмихва…