ЛЮБОВЕН  ПЛАМ

 

По Шекспир – сонет № 154

 

Веднъж Амур на поляна дъхава заспал -

 факела вълшебен от ръце си изтървал…

Ала бяла речна нимфа бързо го съзряла -

 и любовна страст в гърди и запламтяла…

Факелът с огнени езици ръката и опърли,

а тя понечи в кладенец  да го захвърли…

Но тайнство и  вълшебно чудо стана там –

превърна извора в целебен огнения плам…

Като дар от Амур в езерцето  разцъфтяла -

 (знак на нежна обич) лилията снежно бяла…

В небе остана спомен от любовната омая –

ярка запалена звезда, светеща в безкрая…

Любовта вода, сърце, душа и дом съгрява -

ала водата любовен плам не потушава…

Убава надградба на иницијалната идеја, одлична стихотехника.

Вие македонец ли сте?
Баща ми беше македонец от семейсто на бежанци от гр. Кукуш
Но баба ми говореше малко по-друггояче.
Ще се радвам ако ми отговарите.

<a href= "http://lupcobocvarov.blog.com.mk/node/245959">Јас сум Македонец и тоа од антички ков :-)</a>