ЛЮБОВЕН  ПЛАМ

По Шекспир – сонет № 154

Веднъж Амур на поляна дъхава заспа -

 факела вълшебен от ръце си изтърва…

Ала бяла речна нимфа бързо го съзря -

 огънят любовен в гърди и запламтя…

С огнени езици ръката си опърли

и понечи в кладенец да го захвърли…

Но тайно вълшебно чудо стана там –

превърна извора в целебен огнения плам…

Любовта вода, сърце, душа съгрява,

но водата любовен плам не потушава…