От времето еднопосочно те пристигат

с музика омайна, с поетични глуми,

а от циферблата стрелките ни намигат

и безгрижно чуруликат с тайни думи…

Скришом посяват семенцата си в земята –

от тях прорастват коренчета и листенца;

тихичко избуяват като тръстика в душата

на малки птички,момиченца,момченца…

С тази реч омайна, животворна, сладка

започва да се случва чудото голямо –

малките ръчички изписват в тетрадка :

“ Много те обичам, мила моя мамо!...”