ПИСМО

Чеда мои,

Тука две нощи се сляха

и затуй звездите не изгряха…

Няма тука бели каравели

вред са хоризонти посивели…

Тука сива е мъгла лютива,

а в душите – тръне и коприва…

Навсякъде е троскот – паламида,

А сърцата – каменна са пирамида…

Сърдит, намръщен им е нравът,

бързо род, приятелство забравят…

Гемии тежки са сковали,

съдбините със вериги оковали…

За човеци няма тук сполука –

надалеч да бягаме от тука…