Централният ни комитет се е събрал-

с братския ни цигански квартал…

Събира усърдно каймака в чиния,

а той се оказва – мръсна помия…

Живяхме дълго като лъва и конете-

преживяхме кротко като кози сред овцете…

Жално по славното минало страдахме,

но сияйно бъдеще – така и не видяхме…

Упорито сглобявахме шевна машина,

а тя все се оказва оръжейна доктрина…

Пак носим скотското си робско бреме

и пак чакаме честитото сегашно време…

И пак се пита отчаяно отбора-

“Кога ли ще живеем като нормални хора?”…