ТВОРЕЦЪТ  НА  ВСЕЛЕНАТА

Копнях години наред

по един незнаен портрет –

портрета на човека мил,

що света е сътворил…

Той с блян чутовен

и волята на логоса мисловен

пробил е плътната стена

за да озари света…

Тогаз потоците на светлината

понесоха духа на свободата…

Създаде се вселенския  ефир

от духа на чистия зефир…

Копнежът на душата непозната

сътвори небето и земята…

Намерил ли е спътник свой

вселенският велик герой?

Намери ли мечтата

на надеждата си свята?

Да открие обичта

сред потоци светлина-

обич, заради която

проби с логоса стената…