Постинг
30.06.2010 08:52 -
СТИХОСБИРКА
ГЛАД
Осъмнах бледолика, хладна –
потърсих си кивота,
но си останах гладна
за човещина в живота…
Да беше жега, да бе потоп,
( макар и да не му е време ),
а то – мизерен някакъв живот
и съвестта народна дреме…
Защо харесват таз помия ?
Защо пълзи таз тежка сянка ?
Навред е оргия и олелия,
а народната ни свяст – в дрямка…
Странно си кривят душите
( като духове – вампири същи ),
хамелеонски си въртят очите –
слуги на изверги могъщи…
Видях, че нямат упование,
че нямат нива, дом и род –
лишени от човешкото си достояние –
туй жалка е тълпа, а не народ
Вълнообразно
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4820